"Така обичам есента!
Вървя под жълтите дървета -
ръцете ми берат цветя,
ушите ми берат щурчета."*
Така да тача есента!
Oбичам! Любя! Уважавам -
със полетелите листа
на ветрената и държавност,
с прозирните поли - мъгли
около ранните дървета,
със врани, свраки и врабци
по клоните над мен просветнали,
с внезапните и смехове,
със сълзите и хризантемни,
така обичам есента
да бъде също като мен...
Отвътре съм.
Сред есента -
листата и броя. Бродирам
наум със нишки тишина,
чета и буквите, намирам се
и губя се отново там
сред листопадите от злато...
Ръцете ми берат листа,
ушите - шепота на лятото.
* Зоя Василева
__________________________