автор: pavlinag

Аз пак не спя, приятелю, тревожа се.
Делата от деня подреждам в папките
и слагам ги в класьорите на мозъка –
това – при "Силни"-те, а онова – при "Слаби"-те.

Но, чакай! В този шкаф със надпис “Слаби”
отдавна изгорих едно предателство,
обидата преместих във архивата,
а злобата изхвърлих окончателно.

Сега отново - дело с надпис “Слаби”!
Разлиствам го – обида непремерена.
Представям си как с поглед укоряваш ме.
Припомням си спокойната увереност,

с която обясняваш колко лесно е
да бъдем по-добри поне към себе си.
Написвам извинение. Изпращам го
и се надявам да не си разглеждал

таз нова папка. А пък шкафа “Слаби”
дори ще трябва не да пренареждам,
а да изхвърля още днес с кашони
на тротоара с кофите отсреща.

А ако пак животът ме затрупа
с дела и документи, от които
отново ще се будя със тревога,
представяйки си как ме гледаш с укор,

то нека пред очите ми, не в шкафа,
стоят отворени, за да размислям
как бих могла да бъда благородна
и как от моите дела да има смисъл.