автор: Iglika

Tя излезе от дома на дъщеря си бавно, леко замаяна от новината, че ще си има внуче. Все още не можеше да го осмисли. Баба. Ще става баба!
Разбира се, това беше нещо напълно очаквано, дъщеря ѝ беше омъжена от 4 години. Нормално беше със съпруга си да решат да си имат дете. Те се разбираха, бракът им вървеше добре, а и двамата бяха интелигентни, зрели хора. Щяха да бъдат добри родители. Но да стане баба тя не беше готова.
Повтаряше си, че това е в реда на нещата, че е нормално, все пак е на 54, дъщеря ѝ е достатъчно голяма, че така става когато имаш деца. Те растат, ти остаряваш. Но въпреки огромната радост, която изпитваше, стомахът ѝ се свиваше на топка, когато си помисляше, че някое малко същество след време ще се обръща към нея с думата бабо.
И не заради суета не можеше да приеме идеята да стане баба, така или иначе остаряваше. Беше заради отговорността, която щеше да поеме. Защото всички подценяваха ролята и отговорността на родителите на семейната двойка, която щеше да има дете. В края на крайщата те бяха тези, които щяха да помагат за отглеждането на детето, да дават съвети, да го гледат, когато мама и тати излизат, заети са с работа или имат гости. Щяха да го приемат за ваканциите, за някой уикенди и празници.
Изведнъж се спря. "Господи, колко съм глупава!" - си каза на ум. "Ами че това ще е най-хубавото нещо на света!". И си представи детето в дома си, усмихнато, палаво. Представи си се в кухнята, да приготвя любимите ястия на внука или внучката, да чете приказки вечер, докато детенцето заспива в леглото..."Изгледала съм две деца, ще се справя и с още едно." - каза си. А после и още внуци щяха да дойдат, синът ѝ също си имаше момиче, а и дъщеря ѝ винаги е искала голямо семейство. Представи си веселата глъчка в апартамента, докато тя и съпругът ѝ се суетяха около внуците.
На близо видя една пейка и реши да поседне. Емоциите я развълнуваха. Спомни си за нейната баба. Не висока, слаба жена с очила с големи диоптри, вечно работеща из градината. Добра домакиня тя не беше, но готвеше страхотно, плетеше красиво и непрекъснато сееше някакви цветя. Градината и беше засипана с цветя, дворът със саксии. Беше много работлива, но не за къщна работа. Шегуваше се, че на нея пъпа ѝ бил хвърлен в градината след раждането ѝ. През повечето време беше там.
Грижеше се за внуците си както може. Прибираше ги от детска градина, готвеше им, плетеше им. Не ги глезеше и често се случваше да ги поступва за някоя беля. Децата по-скоро се гледаха сами. В големия двор имаше много място за игра.
Един уличен котак се замота в краката ѝ и се качи на пейката. Тя нямаше какво да му даде, затова го замилва по главата. Животните имаха нужда и от ласки, не само от храна. Котаракът замърка доволно. Тя се върна към спомените си. Сети се как, след като баба ѝ вземеше нея и братовчед ѝ от градината, се спираше по пътя да поприказва с всяка съседка, която беше на двора си в този момент. Децата чакаха отегчени. Понякога започваха игра, ако това отнемеше по-дълго време. За нещастие баба им обичаше клюките и не изпускаше възможността да научи нещо ново, случило се из селото. Познаваше хората от цялото село и знаеше всички навици на съседите си, както и подробности от личния им живот.
Щом най-после се върнеха у дома, децата сядаха за стълбите на двора, а бабата изкарваше кисело мляко във бурканче. Това беше задължителен ритуал, който те мразеха ужасно, тъй като млякото беше много кисело, а не беше позволено да му се добавя захар. И така започваше измъчването "Хайде баба, една лъжичка за мама, сега една лъжичка за тати. Браааво! Сега ти, хайде, една лъжичка за мама, една за тати..." и така, докато бурканчето се изпразнеше. След това задължително трябваше да изпият по един суров жълтък. Нищо не можеше да убеди баба им, че от киселото мляко и суровия жълтък има по-добро лекарство. И нищо не можеше да ги спаси от този всекидневен ритуал. Според нея това беше гаранция за здрави и игриви деца.
Тя се засмя тихо, представяйки си скандализирания поглед на младите майки, ако някой предложеше на децата им суров жълтък. После се сети за закуската, която баба им приготвяше. Зиме и лете, на печката ѝ винаги имаше чайник с топъл чай от билки, които жената бе събирала цяло лято. Имаше и липов цвят, който правеше чая ароматен. В две купи бабата надробяваше хляб, натрошаваше сирене и слагаше по бучка масло и лъжица захар. После заливаше с горещия чай и децата лакомо изсърбваха още димящата смес. Понякога имаше препечени филийки с масло и сирене, и разбира се гореща чаша чай. Но това се случваше рядко, а и те обичаха вкусната попарата.
В празнични дни баба им правеше мекици, бухти, месеше питки, точеше баници, приготвяше курабии. Беше майсторка на печивата. Тя си припомни стаята, в която баба ѝ живееше. Беше странно, че се помещаваха само в една стая, защото в къщата, която дядо ѝ собственоръчно беше построил, имаше достатъчно други стаи. Но те бяха или за гости, с нови губери по диваните, масички, тоалетки и китеник на спалнята. Тях никой не ги използваше, тъй като гости почти не идваха. Съседките, които идваха на плетки и клюки, се канеха в стаята, в която живееха бабата и дядото. Това ставаше само когато дядото беше на работа. Беше пазач в местното ТКЗС и го нямаше почти постоянно. Стайте бяха затрупани с дрехи, чаршафи, хавлии, бельо и какво ли още не. Всичко беше ново, баба ѝ обичаше да се запасява и винаги имаше всичко, за всякакви случаи.
Стаята за живеене беше малка. В нея нямаше мивка, чешмата беше външна. Служеше за спалня, всекидневна, кухня и детска едновременно. Имаше голямо легло за старите и едно за по-малко защото все някое от децата спеше при тях. Понякога и двете, защото макар, че живееха съвсем близо, децата обичаха да нощуват при баба си.
Имаше и голям бял бюфет, в който можеше да се намери всичко, от чаши за чай, прибори и чинии, до хавлии и долно бельо. Пред него малка маса и един стол, на която се хранеха. Масата опираше в малкото легло, което се използваше за сядане по всеме на храна. В страни до вратата имаше голяма печка на дърва, на която бабата готвеше. До нея шкаф за посуда, върху който беше постелено парче балатум. Под него семейството държеше парите си, някой важни документи и бележки. Върху балатума имаше малък черно-бял телевизор, който не се изключваше през целия ден.
В ляво имаше врата за килер, където се помещаваше хладилника, рафтове за зимнина, пакети с брашно, леща, боб, захар и всичко, което беше необходимо за готвене поне за месец напред. ИМаше и рафтове за зимните завивки, юргани и неизползвани прибори за готвене. Там баба ѝ държеше и нощовата. Голямо дървено корито, в което се замесваха най-вкусните питки на света.
Децата обичаха да гледат, когато баба им месеше тесто. Денят, в който чудото се случваше, беше като празник за тях. Разполагаха се на малкото легло и като хипнотизирани се втренчваха в нощовата. Тя посипваше ръцете си с брашно и бавно започваше да меси. В ръцете ѝ тестото оживяваше. Тя му говореше, милваше го и го натискаше с плавни, бързи, отработени движения. Учеше децата как да го правят, но никое от тях не успя да се справи с месенето. Щом тестото залепнеше по ръцете ѝ, тя го остъргваше с малка метална шпатула, специално направена за целта и вече добила патина от дългото стоене във влажния килер.
Когато щеше да прави баница, след като омеси тестото и го остави да втаса, баба им разточваше големи кори. Поставяше ги върху голямото легло, предварително постлано с бял чаршаф, за да изсъхнат. После ги мажеше с масло и ги навиваше на руло, пълно с яйца и сирене. Ако пък правеше питка, дълго я замесваше на малката маса, разделяше я на парчета и всяко от тях, намазано с дебел слой масло, се навиваше на кравай и се подреждаше в тавата. Мажеше с жълтък и печеше във фурната на дърва. Миризмата от печена питка можеше да накара и току що нахранили се хора да огладнеят отново.
Бухтите се правеха отново на масата пред бюфета, но се нарязваха на ромбчета и се изпържваха в гореща мазнина. С чаша айран, сирене, или поръсени с пудра захар, бяха любимото ястие на децата. Те не искаха нищо друго за през деня, докато не свършат бухтите.
Не беше чудно, че такива дни бяха наистина като празници за тях.
За жалост тя така и не се научи да меси. Но 74 годишната ѝ майка беше все още в добра кондиция и сега щеше да се наложи да ѝ предаде няколко урока. Каквото и да става, внуците ѝ трябваше да израснат от вкусните бабини бухти. Щеше да положи всички усилия да се пребори с тестото и да остави същите незабравими спомени у внуците си, каквито тя имаше с нейната баба.
Жалко само, че не можеше да плете. Спомни си, че като малки двамата с братовчед ѝ бяха почти изцяло облечени с плетива. Елечета, пуловери със и без ръкави, рокли, панталони, чорапи, терлици, ръкавици, шапки, шалове, наметки, какво ли не излизаше изпод вещите ръце на баба им. Докато обсъждаше някого със съседката, или се оплакваше от болежките си, тя не спираше да плете. Съседките ѝ идваха да вземат модели от нея, оставаха на приказки и до късния следобед плетяха и се надпреварваха коя е по-болна от другата и коя ще каже някоя по-нова и интересна клюка за някой от съселяните им.
Веднъж баба ѝ дори изплете рокличка и шал на една нейна кукла, останала без дрехи от прекалена игра. С годините тя изработи толкова сложни и красиви плетива, за жалост пренебрегвани и отдавна изгубени. Майка ѝ можеше да плете само обикновени чорапи и терлици, по някой шал и толкова. Не беше достатъчно за баба, реши тя и се зарови в телефона си за инструкции за плетене.
След като намери няколко сайта, осъзна, че в къщи няма нито една кука и бързо стана от пейката. Трябваше да намери магазин за прежди и аксесоари. Ще накупи всичко необходимо. Имаше няколко месеца, трябваше да се научи да плете и да меси. Внуците трябваше да имат бабата, която тя беше имала. Щеше да им осигури щастливото детство на което тя и братовчед ѝ се бяха радвали като малки.
Разбира се, всичко можеше да се купи, но спомените и специално изработените за децата с любов вещи бяха безценни. "Така че, първо към магазина, а след това у мама."- каза си. Имаше нужда от една чаша горещ чай. Докато го пиеха, щеше да разкаже на майка си какво си е наумила. А и трябваше да ѝ каже, че скоро ще става прабаба. Старата жена щеше толкова да се зарадва! Зачуди се как е могла тя самата да не се зарадва на такава новина, макар и само в началото. Та да бъдеш баба е най-хубавото нещо на света, а сега тя имаше привилегията да преживее всичко това в бъдеще.
В магазина избра няколко вида прежда, подходяща за бебета и по препоръка на продавачката си взе всякакви куки, за различни видове плетива. Прилкючението започваше. На тези години щеше да учи нови неща. Почувства се отново млада и много щастлива.
По пътя за майка си си припяваше някаква детска песничка, която помнеше от годините, когато дъщеря ѝ беше малка.
Тогава със съпруга ѝ работеха много и майка ѝ беше тази, която почти изгледа децата ѝ. Тя им правеше питки, тя ги глезеше с бухти и сладки курабии. Сега беше неин ред. Колелото на живота се въртеше безпирно и безпощадно. И в това нямаше нищо лошо, беше си напълно в реда на нещата.
Майка ѝ бавно отвори вратата и се загледа в лицето ѝ. Попита я защо изглежда толкова развълнувана. Тя влетя в стаята, седна на стария фотьойл до прозореца и бързо заразказва за бременоста на дъщеря си, за плановете си, за уроците по месене и плетива, за намеренията и мечтите си. Възрастната жена запляска с ръце и от очите ѝ потекоха радостни сълзи. Скоро щеше да е прабаба. Беше се страхувала, че няма да доживее до това щастие.
После се запъти към кухнята да запари чая. Като че за случая беше направила кекс. Отряза по едно парче и докато го сервираше, вече беше решила, че и тя ще се включи в плетенето на бебешките дрешки. Щеше да се учи, заедно с дъщеря си. Новината за бебето беше подмладила и нея.
С по чаша чай в ръка двете жени се замечтаха. Всяка си мислеше за времето, когато нейните деца бяха малки, за миналите години, за предстоящите неща. И двете се спомниха бабата, жената с която беше отгледала всички с грижовното си сърце, прекрасните си плетива и вкусните печива. И двете си пожелаха детето да е момиче, за да продължи традицията и занапред. И решиха, още утре ще опекат бухтите по вълшебната рецепта на баба и ще ги занесат на дъщеря ѝ. Трябваше да научат и нея да меси. Един ден на свой ред и тя щеше да стане баба. Това беше прекрасното вълшебство на живота, което те, жените, даряваха на света и го предаваха една на друга с любов. Любовта на майчиното сърце.