автор: railleuse

Във въжделената чаша - безсилие
Не подозирах ли
доколко кръвта
гложди парапета разумност?
Знаех! Пак пих,
и повече…
До бездиханност с плътта
се натрових
С плът,
а хляб исках
да дам
Неназовимо е…
Като глад
по време на чума
Що ли е... Чудо?
В строеж на ерзац-кула,
безрезервно отдадени,
търсим, копнеем за име
Зримо е,
добиваме често бездумие
при изначално различни езици…
Безумно,
но се възкачваш,
протягаш ръце,
…небеса приковаваш
Толкова!
Защо ли очакваш
на въпросите -
Отговор
Разрушаване
И смешно,
но няма виновни;
ни каещи се
Господ?
Повярвайте, не забеляза
Не Той ни наказа, нито прости
Нищо, че Го привиждах
в кирпича, наместо камък
и в битума, наместо вар
Господ
не е зает с дреболии,
със въпросителни,
с лъжемесии
Както и с развалини

Как да не разпваш после пророци...
Нощем ли…
Още целувам нозе,
със сълзи ги измивам,
а с косите - изтривам…