автор: rawiri

Спускат се към мен лъчи,
протягат се и търсят длани.
Но вече съм голям и може би,
за това не искам да ги хвана.

Вече съм голям и може би,
за това ръцете си прибирам
в джобовете, а там вини
натрупани с години

ме чакат да ги преброя.
Да сметна колко още:
Мога сам да си простя,
да предположа-колко Господ.

Който кротко си мълчи,
замислено загледан в хората-
вървящи сред лъчи
рикоширащи към небосвода му.