автор: ringo

Есен халища разстила,
ярко слънцето блести!...
Мигом радост в мен извира –
тичаш срещу мене ти...

Румена и засияла,
хвърляш се към мен с отскок.
Гушвам нежното ти тяло
и се правя много строг:

„Скъпа, нещо бъркаш тука -
аз не съм ездитен кон!...”
„Миличък, такава скука!...
Нека да пояздим!... Щом

вдигнала се е росата,
и събуден е денят,
и ухаят пак цветята,
и се къпем в светлина,

няма нищо по-красиво
в този ден - чудесен, нов,
с теб да полетим щастливи!...
Хайде, моля те, любов!...”

И полагам те в тревата...
Ти притихваш кротко в мен...
Млъкват птиците в гората...
Миг, от Бог благословен!...