Днес ми е чоглаво като никога.
За причината се досещаш:
купих си вестник – няма ги моите стихове,
бях на пазара – и никъде не те срещнах.
Нищо работа, а ми е мъчно.
От озлобление стигнах до там,
че на кръчмата викам: стой си затворена, кръчмо!
А на тебе ти казвам: срещна ли те – не знам!