автор: ringo

Душата ми до срещата със теб -
спокоен пристан, царство на покоя,
оазис, в който тихичко расте
доволството ми от живота - моя!...

Но ти се втурна като ураган
нечакано когато ни връхлита...
Завари ме - в пустинята керван,
притихнал и от пясъка засипан...

И нищичко не бе както преди,
след като всичко най-накрая свърши!...
В мига, във който ти се появи,
измамната илюзия се скърши!...

Разбрах - възможно е да си щастлив,
дори след ураган от девет бала!...
И да се чувстваш повече от жив,
любов когато те е връхлетяла!...