автор: Georgina

Добре, сега сме тук случайно спрели
като стрели готови да се втурнат напред,
но все пак има време да си кажем
как не проумяваме това движение
между деня на раждане и смъртния си час.
Защо сме хвърлени във въздуха неловко?
Кой играе с бедните ни крайници,
с гърлата ни останали без глас?
Сега случайно сме намерили
от мъката си повод да поплачем
за себе си като типични егоисти
и да търсим утеха от незнаен,
неназован мъдрец.