автор: Patrizzia

Графит съм на стената в този град,
жестоко време ме изографиса,
не зная и чертите ми какви са,
дали съм стар и грозен, или млад.

Край мене минувачи, шарен свят
и рони звън трамвайната мотриса...
Ти, странен град ли мене тъй ориса?
А в моя град липите ще цъфтят...

Дали един съдбата ми ще слиса?
И ще си каже: — "Ах, какъв обрат,
поет бе той и в стихове изписа,

копнежите си, за да не умрат,
а днес ни скръб, ни радост го потриса
и вместо съ̀лзи дъждове валят.