Вечен шах животът и смъртта играят
на времето по черно-бялата дъска,
с утробата живота пише резултатът,
смъртта злощастна с червея в пръстта.
Битието винаги ще саботира
онази безпардонната с косата,
начало с край взаимно се матират
оставяйки следа и отпечатък.
В този кръговрат на черна с бяла същност
навиват си часовника и двете,
и влачиш неуморно тежкия си кръст
съдбата стварил в своята карета.
На мечтата във нощвите втасват
копнежите ти сини с идващия ден,
от теб зависи колко ще пораснеш,
с надежда храниш ли ги вдъхновен,
под небесната дъга дали ще грееш
като диамантът с блясък озарен
или ка́то тъмна сянка ще изтлееш
на мерзките дела във страстен плен.
В ареста на съвестта ти нека глождят
пороците ти грешни без предел,
човеко земен, Вселената те ражда,
потребен да си с благородна цел.