автор: ringo

Космическо безмълвие.
Звездите все така потрепват безучастно -
надменни и недостижими.
Луната, както винаги, е неутрална.
Фанфари няма.

На това ниво не радваш
и не притесняваш никого.
Достатъчен си сам на себе си.
Оглеждаш се.
В такова агрегатно състояние
не си приличаш никак.
Без тяло, нематериален.
Но това си ти, макар безплътен -
свободен дух
в студеното безмълвие.
Задължително условие
да съществуваш -
пълната хармония със себе си.
Започваш да се търсиш.
Какво ти предстои?
Най-близка цел - себенамиране,
по-висша цел - себепознаване,
далечна цел - себеустройване,
най-висша цел - себеиздигане...
Стоп!...
На това ниво
е недопустимо
да се мисли
със земни категории и понятия.
(А смяташе,
че си захвърлил суетата долу?)
Започваш отначало.
Най-близка цел - самопречистване,
по-висша цел ... и т.н.
Едва тогава можеш да се стремиш
към пълната хармония.
А, всъщност, кой е казал,
че има я, че съществува?...