автор: pianisisimo

Талантливи наперени младоци
са превзели музикалните формати.
Вият тъга
простенват радост...
Напомнят ми колко съм стара.
Диамантени са усмивките им
и греят в пет минутна слава
а аз съм обречена на вечност -
вечно да съм никой.
Дикинсън е мъдра:
колко мрачно е да бъдеш някой
за пет минути
за две предавания
за петдесет години
а можеш да си никой
вечно
не пречиш, не се спъват в теб
не се стопяваш
след изкаканизания припев
гледаш живота зад ъгъла
и той така те гледа
и сте приятели
давате си достатъчно.

Аз съм древна
защото съм никой
и никой няма да открадне
урната на мисълта ми
за да я разпилее
по нечий каприз.