автор: rajsun

Ти, светъл ден, не ме плаши
с условия и разум.
Аз по Толстоевски реших
да ставам сутрин рано.

И по роса, и по слана
аз първи да разбирам,
по стъпките – в коя страна
Доброто си замина.

В сърцето споменът тежи,
но идва ти на стража
приятен гъдел, че си жив
и значи – още важен.

Сега какво? – ще си река
и ще си отговоря:
филийка ще си препека,
със сиренце отгоре.

И преметú, какво стоиш!
И чай сложи, защото
на портичката току виж
се върнало Доброто.