И тук, като във всеки кабинет,
портрет на Левски или Ботев има,
а шефът - тарикат и стар хитрец,
ги подновява стриктно през година.
В началото на всеки Божи ден,
той към портрета погледа си вдига,
от работа съвсем не притеснен,
на образа като хлапак намига...
Небрежно в тишината прави кръст -
и днес късметът с него да остане!...
Почесва нос със малкия си пръст -
как нова далавера да подхване...
Набира номер в своя телефон
и гърбом към портрета се обръща,
офертата предлага тихо щом,
отсреща някой кратко му отвръща.
Те уговарят се с шифрован код
(защото дебнат службите ни, значи!)
И казва на портрета: "В тоз живот
без далаверка няма начин, братче!..."
Във края на напрегнатия ден,
с портрета се сбогува най-учтиво...
Прибира се щастливо уморен -
и утре далаверка се открива!...