автор: osi4kata

Бащите не плачели. Моят заплака,
ръждивата порта простенваше в тон.
Тъгата отхапа от края на лятото
и аз се почувствах детенце без дом.
Сбогуване, без обичайни формалности.
Разбиващо ласкав следобедът бе,
а татко не пита защо не оставам.
Щади ме, без друго вина ме гризе.
Бащите не плачели. Кой го измисли?
Навярно останал без сълзи баща,
потънал в забрава, в жестоки неистини.
Баща ми ме чака. Сълза съм. Сълза.

Р. Симова, 2022