Една нафукана ангорска котка
си правеше вечерната разходка,
повела на опъната каишка,
обикновена дребна, сива мишка...
Опъваше се мишката, защото
отдавна беше време за леглото...
И тъй като не беше още яла,
изнервена бе, леко подивяла...
Тържествено по улицата главна,
разхождаха се двете бавно-славно,
когато от една странична пряка
се втурна пес, в засада, явно, чакал...
Горката котка литна към олука,
ала каишката се някакси усука,
та спъна кучето преди да скочи,
а остри нокти песът бе наточил...
Примрялата от глад бездруго мишка,
защура се насам-натам с каишка...
И без сама да иска в тъмнината
на кучето оплете се в краката...
Нещастен, рухна песът на земята,
обезумял затръшка се, замята...
А котката се спусна от олука,
отвърза мишката и - беж оттука!...
Но малката глезанка с омерзение
на кучето направи му презрение -
свободна вече - без каишка -
връз песа най-нахално се изпишка!...
На улицата всичко туй се случи –
със котка, мишка и случайно куче.