автор: Albatros

... Човечество, кога ще разбереш, че този свят без обич си погива? –
че даже в храма да запалиш свещ, пред Бога тя е толкова лъжлива,
под седем милиарда слънчица! – се питам аз? – и отговор не зная! –
не сме ли всички слънчеви деца? Защо ли Бог прокуди ни от Рая?
Нима за низ от смърти и войни мъжът се буди – брат на зверовете?

Как вият овдовелите Жени! – доде редят прощално, четно цвете!
И как ли ще ни помни този свят? Невям – бащи на болки? И омрази?
Престане ли Човек да ни е брат, дори и Господ спира да го пази.
И – Господу се моля с глас горещ! – на всекиго съдбата да е лека.
Трептулка в храма тихата ми свещ за Негово Величество – Човекът!