автор: Albatros

... жив човек на плажа се не мярка! – зъзнат в двора двете ми брези,
рунтава, мъглата тръгна в парка, цял ден на валма към мен пълзи,
мокри – булевардите заспаха, капе листопадът – лист след лист,
яхнал супер мощната „Yamaha”, тук-там падне някой моторист,
слънцето се крие – жълта скръндза, скоро ще изпукаме от студ,

купих две шишета черна гъмза, турих къмто тях картон мавруд,
и – надянал зимната си грейка, Варна най-подир ми чу гласа! –
пих – и пях! – и Седмата ми пейка литна в по-добрите небеса,
дъжд в лицето пра ме полегато! – в ледни центрофуги ме въртя,
днес проводих късното си лято с мокра стиска есенни цветя...