автор: Skitnica

-Видя ли звездичката горе?
Тя маха ти, рожбо, с ръчичка.
-Видях я! Но искам я долу.
Не трябва да бъде самичка.
-Но нейният дом е небето.
От там тя за всички ни грее.
-А нека при мен по въжето
да слезе. Това го умее.
Така ще ми стане другарче.
Тук мама се нежно усмихна.
Протегна се леко, така че
в дланта и́ светулка притихна.
-Виж. Ето я твойта звездичка.
В ръката му тя я постави.
-Небето ми прати искричка.
И тебе щастлив да направи.