"Музата" със пръсти щрака,
нервно повишава глас:
"Вече писна ми да чакам!
Рима търсиш втори час!...
В теб обноски - ама никак!
Питие поне сложи!...
Въздържателка съм - вика -
но сега ми се допи!...
Вдъхновение ли искаш?...
Ами да се съблека?...
За любов не се натискаш.
Кво на туй да му река?!...
Давай таблата тогава -
ще направим с теб игра!...
Който падне - заминава!
И късмет във любовта!...
Вдъхновение бил търсил!
Тук съм - трезва като пън!...
Като гледам кви ги върши,
май късмет ще търся вън!..."
( Из цикъла "Музи и поети")