"Ако някой срещне някой..."
Робърт Бърнс
Крачи във дъжда момиче,
цяло вир вода.
Среща момък симпатичен.
Ах, ами сега?
Сам чадъра си предлага.
- Да Ви отведа? -
казва той с усмивка блага.
Ах, ами сега?
- Няма нужда, аз съм близо-
руменее тя.
- Как, със тази мокра риза?
Ах, ами сега?
- Моля да ме извините -
продължава тя.
- И ме гледайте в очите!
Ах, ами сега?
- Просто малко се тревожа,
("Брей, каква снага!"),
- че настръхна Вашта кожа ...
Ах, ами сега?
- Щом сте толкова загрижен
стойте настрана.
- Нека просто да се движим.
Ах, ами сега?
И в дъжда припряно крачат,
двама под ръка.
Бавно се разстила здрачът...
Ах, ами сега?
- Ето моята квартира -
заявява тя.
- А дъждът не ще да спира.
Ах, ами сега?
- Може пък да се качите,
да Ви изсуша?
- Може. Да не съжалите?
Ах, ами сега?
И понеже съхне бавно,
срещат утринта.
А дъждът е спрял отдавна.
Ах, ами сега?
. . . . . . .
Тъй дъждът събра ги двама.
Пак ли заваля?
Той е тате, тя е мама.
Ах, ами сега?