автор: YOTOVAVA

Пейзажът заблуждава сетивата.
А жабешкият хор е твърде рехав.
Събрало жар от тлеещото лято,
е кестенчето в топлата ми дреха.

Присъни ми се синя пеперуда,
която на дланта ми кацна нежно.
Разпиляно сред кристал и измруди –
морето беше тихо и безбрежно.

И заваля. Не спират дъждовете.
отмиват от земята всеки спомен –
за цвят и плод, а цялата планета
е като нерв – до дъното оголен.

Навярно затова ще дойде зима –
да ме приспи с упойката си ледна,
да ми нашепва, че и пролет има.
И трябва да я чакам – до последно.