автор: Virginia

Не, не мога да забравя есента.
С очертания на птица,
Разперила хладни криле
Над ореха,
Над покрива му златен.

Излиташе след дъха на облаците.
Целуваше небесната коприна.
Ключето и открехваше воала
На въздушното поле….

Видях я да плаче безутешно
В сянката на рижата му шапка.
Сълзите й събличаха бъдещия плод…

Нежна беше като плазма.
Пулсираше страстно.
Сърцето на ореха
Щеше да се пръсне…

Съблазнителна беше
И порочна!!!

© Венеция Павлова Маркова