автор: mitkoeapostolov

О, Българио!
Майко.
Как те ненавиждам!
Блуднице.
Обърнала голия си задник на Запад.
Разтворила перверзната си уста на Изток.
Ти не си ми никаква майка!
Развратнице.
Уморих се от мириса на евтин парфюм.
Уморих се от забравените чужди дрехи.
Уморих се от сутрините без закуска.
Уморих се да те чакам в празната си стая.
О, Америко!
Майко.
Колко те обичам!
Светице.
Сееща мир на Запад.
Раздаваща справедливост на Изток.
Ти си моята майка!
Прекраснице.
Копнея за скъпите ти идеали.
Копнея за милите ти хора.
Копнея за вкусната ти храна.
Копнея за милувките ти по подпухналото ми лице.
Америко, майко, защо се отрече от мен?
Българио, вещице, защо ме приюти?
Българио, майко.
Нима ме обичаш?
Затова ли полагаш скверните си пръсти върху разплаканото ми лице?
Затова ли разтваряш грешните си ръце към мен?
Затова ли допираш мръсните си устни до челото ми?
Затова ли се стичат мътните ти сълзи по бузите ми?
Америко, мащехо.
Нима си се преструвала?
Затова ли красивите ти думи избледняха с времето?
Затова ли милите ти хора замлъкнаха?
Затова ли вкусната ти храна мухляса?
Затова ли топлите ти сълзи пресъхнаха?
Българио, светице.
Америко, блуднице.
Приемам ви.
Защото, който не е бил обичан от блудница, никога не е бил обичан.
Защото, който не е бил разлюбен от светица, никога не е бил разлюбван.