автор: Albatros

... погледа ми нищо не помътя,
ни душата – в тясната ми гръд.
Мога да преспя на кръстопътя –
сетне пак! – по праведния път.

Сигурно приличам на авлига? –
пея си! – от кривата върба.
Тръгна ли нанякъде, пристигам.
Щом пристигна, почва веселба.

Дишам по природните закони –
сякаш стрък съм есенна трева.
Някой, щом реши да ме изгони,
и сполай! – му казвам след това.

Фризерът на морната ми памет
замразил е не един глупак! –
много мразя в думи да ме мамят
хорица с душа във вечен мрак.

Всякоя секунда ми е свята! –
сигурно светът добре разбра.
Аз съм просто син на Светлината.
Син на Светлината ще умра.