автор: pavlinag

Аз бързах да живея. Затова
животът ми е срещи и раздели.
На глътки пих от капките Съдба.
На залци гълтах от трохите Зрелост.

Естествено, при толкова разкош
и разточителство, които проявявах,
със глътките поглъщах и бълвоч,
а хлябът бе омесен с много плява.

И ей ме на! Набързо помъдрях!
Набързо ожаднях и, прегладняла,
прекрачвам чужди праг и със торба
дошла съм милостиня да ми даваш.

Не смея да помоля за Любов.
Достатъчно прахосах на рулетка!
Ами Мечти? Достатъчно мечтах!
Разбрах, че който иска, няма пречки!

Сега отново моля за трохи,
не Зрелост, само че, а Неразумност.
И за сълзи. И мъничко звезди.
И малко Нежност можеш да ми туриш.

Нахално ли е, ако при това
поискам само още малко Младост?
А да обичаш моята Душа?
Достатъчно ще е да ме зарадваш.