автор: Albatros

... вятър къща и граници няма, както рибата няма си дом –
тази мъдрост я помня от мама и повтарям си я мълчешком,
остарях, оглупях общо взето! – ала както животът върви,
щом реша да преспя на полето, Бог ми стелва бездънни треви,
в звездни бездни безмълвия пия и записвам ги с черен молив,

кашалот сред пасажи скумрия, безграничен, свободен и див,
вече знам да мълча – и говоря само простите мъдри неща –
просто ние – летящите хора, носим светлия код на света,
цял живот на трептежи се уча от глухарчето – шепица пух,
океанът се ражда от ручей, а човек – от библейския Дух.