автор: Albatros

... защото вярвах в книгите добри,
навлизам вече в мъдрите години,
знам – купеното с дребни пет пари
едва ли и една пара ще чини,
и – уж, съм хванал птичето в ръце,
пък то – далеч от мен, щастливо литва,
тъй всяко мое речено словце,
ако лети, не става за молитва! –
запомних своя първи миг на мъж,
и туй до днес държи ме здрав и бодър,
когато дядо рече ми веднъж –
мъжът се проверява върху одър,
дори и да изглежда неглиже –
постелка на туземците в Борнео,
не бих сменил застланото чердже
на баба ми с матраците „Дормео”,
как – теглил кръст на Марко Чорбаджи
в свещеното си българско букварче,
в мен старчето, приспано от лъжи,
да си мълчи – едно дебилно старче,
със млякото от майчината гръд
аз светлите си стихове ви пиша...

Не ме търсете тук, а там – отвъд,
където мъдреците плачат скришом.