Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pepelqshka13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14019

Онлайн са:
Анонимни: 296
ХуЛитери: 5
Всичко: 301

Онлайн сега:
:: vanvani4
:: DitaToriM
:: rajsun
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКомунизъм, Евразийство, Югославянство, Панславянство
раздел: Есета, пътеписи
автор: mitkoeapostolov

Все гръмки обществени експерименти, с които славянските народи опитват да догонят „декадентния Запад”. Всички завършват с провал. Защо?
Според мен съветското комунистическо общество се гради на три основни блока: развитие на тежка индустрия (за сметка на леката); фокус върху правата на държавата, а не върху правата на индивида (което води минимален данъчен приход); прекомерно строги закони, често налагани произволно със сила и жестокост (като роднинските връзки се съблюдават преди закона).
В същия период западните общества се градят на: развитие на лека промишленост, с концентрация върху потребителски стоки, услуги и удобства; съблюдаване на правата и задълженията на индивида (с висока данъчна събираемост); умерени закони, целящи поддържане на равновесие, а не налагане на сила (като законът е над роднинските връзки).
Така Запада, като костенурката от баснята, крета бавно напред, подпрян сигурно на трите си мраморни колони, а славяните, също като заека, се лутат неуморно между история и идеология, с временни постижения, но дългосрочни провали.
Това е особено видно през последните 30 години, през които вместо да се демократизира, Русия остана вярна на формулата – тежка промишленост (горива), почти никакви права за индивида, произволно жестоки закони, налагани със сила на всеки противник на режима.
Ето как, след първия експеримент с комунизма, целящ да докаже, че Русия е нещо повече от останалите, днес страната се озовава на прага на втория – евразийството. То, за разлика от комунизма, е идеология произведена и отгледана от славяни. Но тази разлика остава повърхностна, защото в основата си, също като при комунизма, то залага божията предопределеност на една велика Русия, обречена да бъде световен лидер. Тази идея изглежда удобна за една страна в криза, вглъбена в себе си, страдаща от комплекс за малоценност спрямо постоянно отдалечаващия се в развитието си Запад.
Що делать? През 19 и 20 век в света се случва една огромна промяна. Големите империи една по една рухват и се преобразуват в модерни икономически суперсили. Всяка от тях извървява болезнения път до осъзнаването, че колониите вече не са двигател на икономически растеж, а непосилно бреме, което поради честите бунтове на местните народи, заплашва да потопи държавата майка икономически.
Русия извървява този път частично с разпада на Съветския Съюз. Но когато се стига до това да се освободи от задушаващите я народи вътре в самата нея, като чеченския например, страната въстава и води на власт човекът, който обещава това да не се случва – Владимир Путин. Така се спира естествения разпад на Руската империя. Това успокоява руснаците, но дългосрочно може да се окаже огромна грешка.
Защо ѝ е необходима на Русия територията и народа на Чечня? Те нямат нищо общо етнически, религиозно и културно. Етническите руснаци в Чечня са 1-2% от населението (дори това е спорно). Двете войни там и постоянните икономически и военни усилия да се задържи републиката в предела на Русия са с огромна икономическа и обществена цена. Много по-добре би било двете страни да се разделят и да поемат свой собствен път. Положението в Ингушетия и Дагестан е сходно. В момента в пределите на Русия има 22 републики. Поне половината от тях могат да се опишат като ненужни колонии.
Това, което Русия не съзнава е, че в съвременния свят територията не значи почти нищо. Животът на днешния човек е почти изцяло във виртуално пространство, което е милиони, ако не милиарди пъти по-голямо от територията на цялата земя. Бъдещите супер сили ще са тези които развиват и създават това пространство.
Пътят на Русия през последните 30 години е удивително сходен с този на Германия между 1918 и 1945. Ако това сходство е някакъв индикатор, то съвсем скоро трябва да чакаме втория крах на Русия и разпадането ѝ като световна суперсила на база територия и оръжия (смятам, че подобно разпадане трябва да претърпят и САЩ и Китай, но за това в друго есе). По ирония на съдбата може да се окаже, че тя има нужда точно от това. Една много по-малка, но компактна като територия, народ и култура държава, предвождана от умерен лидер, съсредоточен върху икономическо, а не идеологическо развитие, може много по-бързо да настигне развитите държави. Те от своя страна трябва да внимават и да не разграбват територията и ресурсите на Русия, както през 90-те, а да ѝ оставят време и пространство да се развие сама.
Мястото на Русия не е в комунизма, евразийството или някоя друга идеология. Нейното място е като един от духовните и културни лидери на Европа, където да се съревновава с Англия, Италия, Франция, Германия (и вече Испания); място, което тя винаги е заемала до края на 19 век, когато става жертва на собствените си мегаломански амбиции.
***
Идеята за политически съюз между славяните е стара. Първите обединения между славянски племена се случват още с навлизането им по северните земи на източната римска империя. Запомняща битка от този период е обсадата на Солун.
Повече от 15 века по-късно, тази идея предизвиква тръпки у най-умерените и откровена ненавист у по-крайните. Причините за това се видяха ясно през последния век. Започна се със създаването и краха на Югославия (от която България е трябвало да бъде част) и продължава в момента с братоубийствената война между руснаци и украинци. Защо на славяните им е невъзможно да живеят и работят заедно, на фона на все по-успешно взаимодействие между западните народи?
Първата пречка е историята. Дадено славянско племе и заеманата от него територия са влизали в пределите на различни славянски държави. Силният на деня винаги претендира, че неговата историческа гледна точка е вярна, натрапва вярата си и окупира територията.
Как се справя Запада с този проблем? Уважава всички гледни точки. Спорните територии стават независими държави (Белгия, Люксембург, Швейцария, Лихтенщайн).
Втората пречка е силно изявения лидер в съюза. В рамките на Югославия това е Сърбия. В рамките на варшавския договор това е Русия. Всички останали народи се възприемат от лидера като втора ръка, нуждите и претенциите им са често пренебрегвани и понякога смазвани. Нищо чудно, че останалите държави таят скрита ненавист към доминантната сила; ненавист, която просто чака историческа сгода да гръмне бурето с барута на войната.
Запада решава този проблем като лидерството е разпределено между няколко държави, които понякога отстояват интереса на цяла културна група от народи, понякога своя собствен. Германия е лидера на германските племена (Дания, Норвегия, Швеция, Австрия, Холандия). Франция, Италия, Испания застъпват латинските интереси. Така никога няма само един народ който налага и натрапва своята воля на останалите. В последствие съюзите са по-здравословни и по-трайни.
Третата и може би най-важна пречка е икономическа. Славянските народи са силно изостанали икономически от Запада (основната заслуга за което е вероятно срива на СССР и варшавския договор). Приемането на различията на другите народи е ценност от четвърто и пето ниво на пирамидата на Маслоу (уважение и креативност). Заради икономическото си изоставане, повечето славянски племена са на първо или второ (физиологични нужди и сигурност).
Запада решава този проблем чрез капиталистическа икономика. Важно е да се отбележи обаче, че една добре развита капиталистическа система отнема няколко века да се създаде и утвърди. Няма как това да се случи за 10, 20 или 30 години. И тук е една от най-големите грешки на Запада и на Изтока – вярата, че жабата може да вдигне крак да я подковат като коня.
По тези три причини идеята за югославянски съюз и панславянски съюз към момента е немислима. А от това губят всички славяни. Първо, защото стават лесна плячка за чужди, най-често, но не само западни интереси. Второ, защото претърпяват жесток икономически и популационен крах. И трето, защото се отказват от собственото си семейство, история и култура.
Има ли решение? Вероятно не, но нека помечтаем. Да започнем от втората световна война, откъдето днешните лидери черпят голяма част от риториката си. Русия признава участие във войната като тоталитарна нация, на практика наравно с Германия. Русия признава и се извинява за насилственото окупиране на цяла Източна Европа, придружено от немалко грабежи, изнасилвания и убийства, съпътстващото го принудително издигане на комунистически марионетни правителства и извършените от тях зверства.
За българските извинения съм писал отделно (виж Кратка енергийна история на България). Сърбия се извинява за принудителното включване на съседните държави в югославската федерация и последвалото насилие. Русия се извинява за кървавото потушаване на протестите в Прага и Будапеща през 1968.
Продължаваме с разпада на комунистическия блок през 1990. Русия получава благодарност за мирното освобождаване на цяла Източна Европа от варшавския договор. Сърбия се извинява за югославските войни.
България се извинява за блокирането на македонското членство в Европейския Съюз и признава историческите си грешки довели до разделянето на двата народа. Русия се извинява за корумпираното управление на Виктор Янукович в Украйна. Украйна се извинява за репресиите над украинци с руско самосъзнание. Русия се извинява за насилственото превземане на Крим и нахлуването в Украйна през февруари 2022. Украйна се извинява за неспазването на минските споразумения.
Украйна възвръща контрол над цялата си територия от преди 2014. Връщат се всички украински бежанци с руско самосъзнание. Държавата се федерализира. Руският език става официален във всички региони с над 10% украинци с руско самосъзнание. Украйна влиза в Европейския съюз, но не и в НАТО.
И въпреки, че е част от отделен анализ, още една крачка напред в невъзможните мечти – НАТО се разпада. На негово място остават отделни – американска армия, великобританска армия и армия на Европейския съюз, които работят в близко сътрудничество по между си и с Русия.
Бъдещето на човечеството не е в империализма или национализма, предложени с нови имена, с които спекулират повечето славяни, а в културното и икономическо съревнование и сътрудничество между народите. Казал го е Гоце Делчев преди повече от 120 години.


Публикувано от anonimapokrifoff на 22.09.2022 @ 11:51:19 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

05.10.2022 год. / 13:57:09 часа

добави твой текст
"Комунизъм, Евразийство, Югославянство, Панславянство" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.