автор: silviqmileva

Когато след залез далечни звезди
танцуват безмълвно в небето
и мигайки нежно с горящи очи
запалват копнежи в сърцето...

Тогава ефирът в златисто блести,
луната разкошно изплува
и с бледите свои потайни лъчи
по пътя си вечен пътува.

Унася се в сън многолюдният град,
в умора въздиша земята.
Тревожният ден е останал назад.
Разбулва мечти тишината.

Единствено влюбените будуват,
отправили взор към луната,
по искрената си любов бленуват
и топлят с надежда душата.