автор: Albatros

... навярно Господ слиза от света,
във който ние всички ще отидем –
в шпионката на входните врата
го виждам как се прави на невидим.

Понякога ми казва: – Как си, мой? –
един жаргон от днешната читанка.
До мен чете на пейката Толстой,
добре, че не чете Валери Станков.

Хвърчи със извънземния си джип
в насрещното по магистрала „Струма”.
Дори и МВР-то пусна клип! –
как Бог си сменя спуканата гума.

А вчера – на пазарчето с цветя,
си купи седем стръка от невена.
И сетне нейде спешно отлетя –
навярно при Мария-Магдалена.

Такъв е Той! – ту тук, ту там – навред,
реди ни даже хлебеца в панера.
И – мисля си, че Господ е Поет,
щом всичко си записва във тефтера?

Щом вятърът завие упокой
в ключалката на Райските му двери,
Бог тихо ще ми каже: – Как си, мой? –
и ще приеме своя раб Валерий.