автор: poligraf

Постлан път няма само с розови листенца,
тръните понякога неистово бодат
и голготен сякаш си във Освиенциум,
поел към портите, небесни, своя път.

Не си ли, ти, почтен в тоз свят и да се бориш
за правдата, наказана на колене́,
заслужил си на политика чер олтара
и за хранилка мазна пред Дондуков две.

Във неговия път бодлите са измамни,
с дъх на подкуп са листенцата и на пари,
със него - политиката е мръсна дума,
свестните в България ги тричат със лъжи.

Отдавна тук по нашите земи народни
той кротичко си диша от нищо несломен -
дали е туй жест наш тъй силно благороден
или пък е просто нашия балкански ген?!