автор: Albatros

... да скиташ – сам, пиян и див,
под мокрите дървета в парка,
или да пишеш със курсив
стих на асфалта от Петрарка,

преминал не една война,
загърбил мъжкия си юли,
все тъй развяваш знамена
над сринатите свои кули,

светът с добрите си очи
да беше се загледал в тебе,
днес нямаше да ти горчи
коричката ти черен хлебец,

а ти какво? – един клошар
и галактически пройдоха –
игра ва банк със кофти зар
с немилостивата епоха,

не сгъна за поклон нозе,
заточеник – почти Овидий,
ти, все пак, своето си взе! –
дойде, видя – и си отиде.