Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pepelqshka13
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14019

Онлайн са:
Анонимни: 333
ХуЛитери: 1
Всичко: 334

Онлайн сега:
:: marathon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛитературен разговор(глава от непубликуван роман)
раздел: Романи
автор: nickbaizel

Творецът е нищо, произведението-всичко
Г. Флобер
Байзел стана от мястото си да ме посрещне. В стаята беше топло, дори може би по-топло от необходимото. Дървата в камината пукаха, пламъците грееха в оранжев оттенък. „Добре изглежда, няма спор“ помислих си аз, гледайки високата и стройна фигура на полковника, докато той ми помагаше да сваля палтото си. Отвън пак имаше мъгла-типична студена и неприятна есенна вечер.
-Седни, Хелга. Домакините са били дотолкова любезни, че да ми оставят няколко бутилки много хубав коняк.
-Оставили са и много други работи-изкоментирах аз като разглеждах различните красиви предмети в стаята, да не говорим за гравираните чаши, от които пиехме-А не те ли е страх от призраци? Все пак откри труповете точно в тази къща
-Не съм чувал мъртвите да са сторили за 6000 години толкова зло, колкото живите правят за един ден
-Това е на Александър Дюма-баща-казах аз
-Знаеш ли, това е едно от нещата, които харесвам в теб: твоята интелигентност-Байзел се усмихна-Приятно е да се говори с теб. И за щастие на главата ти не са паднали три кандила
-Какво имаш предвид?
-Арабите казват за такъв, който се изразява прекалено обстоятелствено: „паднали са му три кандила на главата“ Като оня умник Chefspirt
-Казвал се е Shekespeare, полковник
-Първо е бил шеф на спиртоварна и си е сменил името като е започнал да драска
-Това откъде го разбра?
-А знаеш ли кой е погребан в прословутия гроб на Жулиета?-Байзел отговори с въпрос на въпроса ми
-Кой?
-Тарторката на местните куртизанки
-Това вярно ли е или си го измисляш?
-Отиди в градския архив на Верона и сама провери-полковникът добави дебела цепеница в буйните пламъци-не ти ли казах какво използвах за прахан за камината?
-Не, какво?
-Писанието на младшия гробар
-Той пък кой е?
-Ремарк. Отдавна исках да направя аутодафе с негова книга-полковникът говореше сухо-Хелга, това никога няма да го разбера: като искаш да убиеш някого в книгата си, направи го в първите страници. Пести се и време, и хартия. И друго не разбирам: като не вярваш в нищо и като си „черна станция“ защо не се обесиш? Примерно. Или работи подходяща за характера ти работа-погребален агент или гробар. Животът е достатъчно сложен и често неприятен, че да трябва да го чета и в книги.
-За „На Западния фронт-нищо ново“ ли говориш?
-Казах ти, че си умна-Байзел изведнъж избухна-Може и да е спал в калта по време на Голямата война. Но бил ли е под тежък обстрел в горящ танк? Май, че не. Не мога да му гледам мутрата и с ОГРОМНО удоволствие му изгорих парцала! Защото за мен той е точно това. Гнусна черна станция!
-По-спокойно, приятелю-казах аз-Не се нервирай. Много хора го харесват
-Те харесват и старшия гробар
-Този пък кой е?
-Оня
-Кой е „оня“?
-Оня, дето се натряска и продаде жена си
-Кажи, че говориш за „Кметът на Кастърбридж“ и „оня“ предполагам е Томас Харди
-И него да го вземат дяволите. Хелга, до 1857 година бракоразводни съдилища в Англия не е имало. И ако си искал да се разведеш с жена си е трябвало да платиш кръглата сума от 3000 лири. Или другото: да я продадеш, което се е практикувало. Би ли ми обяснила как пиян човек ще може да напише продавателен акт? Защото, извинявай, робът или робинята е движима собственост. А ако се касае за бяла робиня е щяло да има много въпроси.
-Добре-казах аз-Приемам, че е искал да се разведе. А защо е продал и дъщеря си, можеш ли да го обясниш
-Да не е скучно на жена му по пътя за Америка-Байзел се захили-Не е искал вече бившата му жена да се депресира. Все пак, понякога, пътуването до Новия свят е траело по цял месец. А, предполагам, че и дъщеря му е станала същата змия като майка си
-А как позна, че е била змия?
-Иначе той нямаше да иска да се развежда. Целият роман е построен върху една невъзможна теза. Или е бил пиян и не е продал жена си. Или е бил трезвен и го е направил абсолютно умишлено. Трети вариант няма.
-Ама и твоето мислене си го бива-казах аз-Е, приличаш малко на една американска литературна критичка, която навремето написала: „Какво се е случило с Томас Харди?“
-Правилен въпрос
-Не всичките му романи са такива. Например „Под раззелененото дърво“...
-Искаш да кажеш „Под раззеленения татул“
-И това ли го прочете в архива на Верона?
-Не, в градската морга
Двамата с полковника се изгледахме, после едновременно избухнахме в гръмогласен смях
-Защо не си станал литературен критик?-попитах аз след малко-Повече от сигурно е, че си талантлив да пишеш критика
-А ония, двамата, които вече споменахме, защо са се занимавали с литература, а не с други дейности, които щяха да са в унисон с черногледството им? Това искам да знам. Не казвам, че всички работи на Съмърсет Моъм са с щастлив край. Но не създава тягостното впечатление на ония двама гробари. Имаш ли снимка на Ремарк?
-Не. За какво ти е?
-Да я използвам за мишена-изръмжа Байзел-И можеш да бъдеш сигурна, че не бих пропуснал нито веднъж!
-Ама и ти си един-казах аз-Не го харесваш. Остави го да си е черноглед колкото си иска. Какво си се хванал за него? Понякога наистина не те разбирам.
-Звучиш точно като жена ми
-Ти не си женен
-Именно-Байзел изпразни чашата си на един дъх и си сипа нова-Мирише ми на любовна история около Шварц
-Хлапето ли? Какво е станало?
-Помоли ме да му пратя едно писмо. Адресът беше швейцарски. И тъй като не е шпионин е по-вероятен романс-продължи полковникът с много мазен тон.
-Шпионин не би пратил сведения по такъв явен начин-казах аз-Освен ако не е пълен глупак. Коя ли е избраницата му? Май ще стане интересно
-Може да има и нова сцена на балкона
Беше странно-ние двамата в изолиран град, повечето от жителите на който, не бяха настроени приятелски. И въпреки това през мрачната есенна вечер намерихме време да се посмеем и да забравим за войната, макар и за кратко.


Публикувано от anonimapokrifoff на 17.09.2022 @ 11:48:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   nickbaizel

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

05.10.2022 год. / 15:22:32 часа

добави твой текст
"Литературен разговор(глава от непубликуван роман)" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.