автор: Albatros

Събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт,
съседът ми реши, че вие куче! – и скри се под панела – зимен кърт,
представяш ли си? – утре ще се случи, и този свят ще стане по-добър,
и още – представи си, че е пролет, и се завръщат птиците от юг,

а аз – да бъдем по-добри, се молех? – един без друг, или един към друг,
не съм готов към теб на стих да литна, а камо ли да литна от любов,
но ще ти кажа своята молитва – за друго просто днес не съм готов! –
и – както покрай теб съм все последен, дали ще ми се случи този ден,
когато с тия кестенчета седем се влюбиш, представи си? –точно в мен,
ще те загърна с мекото на шала – навън реве годзилата от яд,
и с тихата „Imagine” на рояла Джон Ленън да подрежда този свят.