автор: Albatros

Охлювче тревицата полюшна,
дигна си рогцата – и ги сви.
Кума Лиса стана непослушна –
взе врабчета вече да лови.

Отлетяха всички пойни птички.
Дъжд раздърпа празните гнезда.
Зайко Байко с хитрите ушички
хукна пак по голите бърда.

Баба Меца хапна от медеца
в дупката на дивите пчели.
Лъскавата струна на щуреца
си ръждяса в тръни и бодли.

Вятърът застърга тъй фалшиво,
че и Кумчо Вълчо онемя!
Мигом изпокри се всичко живо,
де що бе по мократа земя.

Гледах как в сланата из лъките
зъзнат голи белите брези...
В сребърните дири по тревите
есента след охлюва пълзи.