Понякога съм безпричинно весел
и блика смях от моите очи.
В такива дни избива ме на песни,
навред гласът ми радостно звучи.
Понякога съм безпричинно кисел
и ходя със намръщено чело.
За мен тогава сигурно си мислят:
"От този няма по-голямо зло!..."
Понякога съм безпричинно тъжен
и тежка мъка сякаш ме мори.
В такива дни, не, няма да ви лъжа -
пред чашката осъмвал съм дори...
В останалите дни съм уж нормален,
но и тогава червейче гризе
и подла мисъл мозъка ми "гали":
"Прегледай се!... Ти май не си добре!..."