Ще дойде октомври,
по-самотен от луната,
която на прага ти тихичко плаче,
по-тъжен от улиците -
кухи безделници,
които си предъвкват сърцето
и изпушват тъгата си до последно.
Ще те намеря, мой есенни страннико,
крехък като замлъкнал дъжд,
преситен от прегракнали прегръдки,
опустял от неусетни въздишки.
Неволно небе ще ни събере.
Есента е поредното ми оправдание да те имам.
Изчакай само да се родя - през октомври.
В мъгла.