автор: YOTOVAVA

Не знам защо на мен това се случи –
умора или болест надделя?
Навярно диагнозата е скучна –
на тази възраст никнат ми крила.

Да бяха зъби, мигли или нокти,
косата ми до кръста да расте.
А то пера - проскубани и прости
надигат сутрин спалното шалте.

Сега ръце размахам ли, ще литна
навярно от десетия етаж.
Ала клокочи в мене страх неистов –
не ми достигат лудост и кураж.

И гледам през смълчаните решетки
как птиците се готвят за летеж.
И всяка вечер блъска през сърцето
на усета безумният кипеж.

Да бъдеш земен – изборът е лесен –
плътта ще се превърне в прах и дим.
Но падащи като листа наесен,
таим надеждата да полетим...