автор: ringo

Съблякохме си в тази нощ душите
и с теб сега сме съвършено голи -
най-свидните ни чувства - без защита,
без грим и дрехи от предишни роли.

Студено ли ти е сега?... Трепериш...
Гушни се в мен, с любов ще те завия.
Подслон по-хубав няма да намериш,
в кът приказен от Рая ще те скрия!

В прозореца, щом утрото настъпи,
глава на моята ръка ще сложиш
със думи искрени и много скъпи:
"Душата ми без твоята не може!..."

Сега сезонът е на дъждовете -
желания сърдечни дето сбъдват.
Ще бъдеш ти прекрасна Жулиета,
Ромео, твойта обич, аз ще бъда!...

И нека своя ход да спрат стрелките,
дори назад да тръгнат часовете!
Любов, до тлен изгаряща душите,
като звезда във тъмното ще свети!...