автор: Artemis

Сега не чувствам нищо вече!
Уби ти мойта детска красота!
А имах ли я някога, човече?
А имах ли я някога? Кога?

С дни се лутам в себе си
и пак не стигам там.
И пак не стигам щастие мечтано.
Ще стигна ли някога? Не знам!

Не исках да оставям всичко свято,
и тъй истинско и познато.
Но направих го сякаш за секунда.
Ще върнеш ле времето с минута?

Моля те, не си отивай!
Останеш ли обаче, боли!
Не можем ле да бъдем по средата?
Без мъки, без лъжи?

Не съм направена за теб! Нали?
Но някой пусна ме тук нарочно.
И чудил ли си се кой гледа бой с петли?
Аз чудих се невероятно.

Живот наричаш себе си...
понятие така и неразгадано...
Живот си, да! И за какво си ми?
Щом само те държа на хладно...