автор: pastirka

Не можех да приема този мит,
че тя – Съдбата – път е начертала
и шансът като долар е пробит.
Нали закрила свисше ми е дала?

Аз курса за шофьори наведнъж,
от първи път изкарах без проблеми.
Какво ще ми се перчи онзи мъж –
инструктор! Щели да ме скъсат! Мене?

Облякох си безсрамната пола
и мини потник с деколте до кръста.
Сама си сложих бляскав грим - хвалА! -
и вкус си имам, и чевръсти пръсти!

Та Жорката,така го знаят май –
инструкторът ми за шофьорска книжка,
превърнах бързо в синоним за рай,
във който котарак се влюбва в мишка.

Не на спирачка ръчна - на бедро
ръката си прочувствено постави.
Страстта испанска като в "Болеро"
моторът на жигулито задави.

Прокашля ли се ауспухът отзад
или до мене плувна в пот момчето?
Приличаше на пържен зарзават –
пленила бях ума му и сърцето.

На паркинга поиска той да спра.
- Домът ми - каза - в блока е отсреща.
Неосъзнато, без да разбера,
ме хвана кавалерски с длан гореща.

Живееше на първия етаж.
Това добре дошло за мене беше.
Синхронът - колела и амбреаж -
във действията наши си личеше.

Отключи поривисто и в тъма,
навътре ме издърпа многозначно.
Помогнах му аз с прашките сама,
не се преструвах, че ще се пазплача.

Поисках тъй прегърнати по здрач
в ергенската квартира да останем
и да сънувам как един ездач
аз с ласо в разцъфтял момент съм хванала.

Но с клаксона си вън една кола
напомни, че целта за мен е друга –
шофьорска книжка. Всеки будала
ще купи с лъскав джип една съпруга.

Грима оправих, в потника събрах,
макар и трудно, аз гърдите дръзки.
В инструктора мечта не разпознах,
да взема книжка исках само. С връзки!

От паркинга пред неговия дом
потеглих пак с финес на примадона.
Принудих се да атакувам с взлом
примамливата твърд на бастиона.

Да ви издам ли? Следва послеслов,
превърнал се в развръзката гореща.
Снабдих се с книжка аз и с мъж готов
за обич... Но това е друго нещо.