автор: BAIGEZAN

В парка пърха пеперуда,
политнала от цвят на цвят.
Напред се спуска като луда,
назад се връща на инат.
Лети, размахвайки крилата,
свободна в земният си път.
На нея радват се децата,
след нея викат и крещят.

Деца щастливи, пеперуди-
това аз искам от света.
Не дни, изнервени и луди,
а доброта и красота.

Не скръб, печал, тъга тотална,
а радост, бодрост и веселие
на всекиго в сърце да пална.
Какво ще кажете-добре ли е?

Явно пълна съм чочарка,
говоря врели-некипели.
А пеперудите във парка
отдавна май са отлетели!