автор: Georgina

И там не е ли онзи град,
и онзи дом, и онзи цвят?
Защо поиска да си спомни
пчелата за предишните неща?
Червените цветя болезнено изящни,
напомняха й за любимия й двор.
Няма ли сега отново да забрави факта,
че е станала пчела?
Без предишните любови, без смъртта
и мрачните ъгли на спомена,
заради който пие от цветя.