автор: BAIGEZAN

Седнах да пиша шедьовър.
На масата сложих ордьовър.
Е, и шишето с уиски,
да станем с римата близки.

Тя пък така запрепуска,
направо тройката руска.
Здраво юздите и хванах,
писане бясно захванах.

Хич не поглеждах шишето-
до колене бе морето.
Стихът плавно се лееше,
сякаш Лилито пееше.

Направо пълна идилия
и тържествувах аз, милия.
Чак пък такава сполука,
сега в момента, и тука!

Плътно с мен музата беше,
на колене ми стоеше
и във ухото ми гъгнеше.
Не мислеше хич да си тръгнеше.

Но, нещо взе да буксува,
късметът май ме напсува!
Погледнах шишето с надежда-
решение лесно изглежда.

Ако го вдигна обаче,
музата ще се разплаче.
Шапката ще я застяга
и ще си тръгне веднага.

Не искам да я стресирам-
все пак към ,,Нобел" напирам!
Решения трябва да взема.
Край на тази поема!