автор: Albatros

Швейцария посрещна ме със дъжд.
Щом кацнах на летището в Женева,
приличах на един браилски хъш! –
във джоба си бях стиснал десет лева.

Във чантата си нямах даже хляб.
И митничарят вдигна показалец,
събу ме – и какво видя? – чорап
със дупка на прекрасния ми палец.

Мускалите със гюлово масло
ги бях прикрил надеждно във силяха –
хотела го платих с едно кило! –
за тоя, дето из гората маха.

Туй Берн, Лозана, Базел и Люцерн
по списъка надлежно ги изръшках.
И Матерхорн качих, Ça va bien! –
юнак във младост и във сила мъжка.

Бях като крал Луи без Помпадур! –
и кравите им пощръкляха щури.
Поех дори на малък шопинг тур,
не помня – в Санкт Гален, или във Цюрих?

Уж, всички бачкат, пък е тишина! –
по цял ден бичат дънери на талпи.
Това се казва хубава страна! –
залутана из призрачните Алпи.

Дойдох във Рая, уж, за седем дни? –
а Раят взе, че пак ми се изплъзна.
В швейцарска банка как да съхрани
човек последната си глътка въздух?

Щом самолетът завъртя витло,
се щракнах с митничарчето на снимка –
с едно мускалче гюлово масло
и с моите последни десет кинта!