... от двора на близначките гъркини,
когато се зачерни вечерта,
ще си открадна пазва със смокини,
тъй както нявга – в детските лета,
връв чирози със дъх на саламура,
оставени да съхнат на телта –
и ще си хапна, седнал на бордюра,
тъй както нявга – в детските лета,
цигарка скришно палнал под звездите,
пунктирите им светли да чета –
да ми издърпа тати пак ушите,
тъй както нявга – в детските лета,
защо да пия соковета „Cappy”? –
не ща десерт, и биричка не ща,
ще събера две шепички хинапи,
тъй както нявга – в детските лета,
пък аз какво? – един старик прегърбен,
посрещам есента с: – Добре дошла!...
Хлапето в мене няма да се върне
в любимата си Гръцка махала.