автор: YOTOVAVA

Гледичията пуска дълги нокти,
сънливо мърка късният следобед.
Дали е време вече да си ходят –
и лято, и светулки златооки?

И сенките дъждовни натежават,
листецата на явора се ронят.
Пропукала зелената ѝ броня,
мъгла нахлува в тихата дъбрава.

Смирено пиршество на дъх и багри,
блажена самота в сезон любим...
Нима от утре трябва да простим

пожарите и страстите на август,
молитвите на странник пилигрим,
благословил ни да сме прах и дим?