автор: Patrizzia

Въртят се тихо, тихо в танц унесен
листенцата – балетен танц без звук,
обзет е от предчувствие за есен
и знае август – есента е тук.

Опитва се да бъде още скрита,
но багрите превземат този свят
и с всяко ято лятото отлита,
сълзѝ в тревата – бисери блестят.

Тя – есента отколе е такава,
гореща, смугла – с циганска душа,
устата ѝ измамно обещава:
— "С лъжливо лято ще те утеша!

— Ще те дарявам с плод и виж пендари,
за теб разпръснах щедро, не пестя.
— Ако те лъжа – гръм да ме удари!
— Не гледай, че небето опустя."

Ухание на грях, стозвездна нощ е,
небето – пита, а звездите – мед...
Пиян шептя — Тя мен обича още,
измамна есен – доверчив поет...